Лобош е още едно от пернишките села, които са част от община Ковачевци. Със същото име има и село, но разположено на територията на област София. Рудина планина изцяло приютява селото, което е ситуирано на надморска височина от 664 метра. Върху река Струма непосредствено се изгражда най-големият риболовен язовир в страната – Пчелина. И той е в непосредствена близост до селото. Баирите на планината и най-вече земите около струмската река правят така, че в района земеделието да е развито на сравнително високо ниво. И ако от стопанска и географска гледна точка за селото това е най-общо, то историята му датира още от годините на трети или четвърти век. Тогава на височина от 7 000 метра съществува древно селище от тракийски тип. Каменен зид огражда селото от цели три страни, като по този начин е надеждно защитено от евентуални нападения. Ломени камъни служат за изграждането на зида, като между тях не се поставя спояващ материал.
Височината е запазена на два – три реда камъни, а части от стени на крепости са запазени в Царско селище. Това е името на местност, намираща се на територията на Лобош. На точно това място от времето на късната античност има разположена крепост, а то се пада до десния бряг на Струма. Това укрепление не само се запазва в изключително добро състояние чак до годините на десети и единадесети век. То служи като охрана на територията, когато селото преминава в ръцете на българската тогавашна държава. Но историята от онова време продължава и в околностите на населеното място. Там има ясно запазени останки от римски крепости, още едно свидетелство за наличието на живот и на военни гарнизони. Крепостите според някои всъщност са гробища, но е сигурно потвърдено римското им потекло. Един от най-известните и популярни български герои от фолклора в лицето на Крали Марко е пряко свързан с това място. Смята се, че преминава от тук, яздейки коня си. Конят, имащ огромни по размер подкови, стъпва с една от тях върху скала. Така върху нея се образува отпечатък, ясно личащ и до днес. Част от скалата се намира под язовира.
Името на скалното образувание, така известно и характерно за село Лобош, е Вучански камък. Поне през последните години на 14-тото столетие е установено, че селото се състои основно от две на брой махали. Едната се нарича като сегашното наименование на населеното място, а другата носи името Кощилявци. Тя е известна сред местните жители и с още едно име – Белва. Но постепенно с течение на времето и минаването на годините махалите се обединяват в една цяла, което води до облика на днешното село. Село Жабляно пък отстои от лобошкото място само на няколко км разстояние. Споменаването му не е случайно – там има манастир, в който живеят представители единствено на женския пол. Има и специален метох към манастира, а манастирът е известен под името Жабленски. Като в повечето населени места в България, и в това пернишко село основно изповядваната религия е източноправославното християнство. Няма данни обаче дали тук има действаща църква.
